Краят е моето начало. Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота

Дзен монах седи в тишината на своята стая. Взема четка и с голямо внимание рисува кръг, който го обгръща. Това е последният му жест на тази земя.

В края на живота си Тициано Терцани споделя с сина си Фолко историите от своето дълго пътешествие и размишления за смисъла на живота.

Така, в Орсиня, под едно дърво близо до къщичката му в тибетски стил, той разговаря за животa като пътешествие из света в търсене на истината. Размисляйки върху опитностите и хората, които е срещал по време на своето съществуване, той преминава през значимите страсти на времето си.

Подчертава пред младото поколение колко важни са въображението, любопитството към новото и смелостта да водят свободен и автентичен живот изпълнен с приключения и любов.

„Но междувременно ти си тук да ми държиш ръката и това ни предоставя възможността да обсъдим историята на онова момче от улица „Пизана“ във работническия квартал на Флоренция - как то попада сред значителните исторически събития – войната във Виетнам, случващото се в Китай и разпадането на Съветския съюз – след което стига до Хималаите и ето го тук, в малката си Хималая очаквайки този според мен приятен час.

И така, това не само че представлява краят, но е също начало на моя животописна история; ще бъде приятно да поговорим за нея заедно и да видим дали всичко има значение.

Ако ме запиташ какво оставям след себе си - оставям книга, която може би ще помогне някому по-добре да разбере света такъв какъвто аз силно го чувствам.“ – Тициано Терцани

Тициано Терцани е роден във Флоренция през 1938 г. Повече от три десетилетия прекарва в Азия със съпругата си Анджела и децата им Саския и Фолко. Работи като кореспондент за немското списание Дер Шпигел и пише статии за известни италиански медии: Еспресо, Ла Републикаи Кориере дела Сера. Описвайки ключови моменти от историята чрез книги преведени на множество езика — "Леопардова кожа" , "Хай Понг! Освобождението na Сайгон" (за виетнамската война); "Забранената врата" (за Китай след Мао); "Лека нощ господин Ленин" (за падането nа СС). Неговият сборник „В Азия” включва най-забележителните му статии относно Изтока. През 1995 г., публикувал “Един гадател ми каза”. През 2002 г., книгата “Писма срещу войната” предлага послание за мир вследствие нападението над Афганистан. Последната му работа “Още един кръг с въртележката” (2004) разглежда философските аспекти нa човешкoтo битие докато лекува рака si . Умира през юли 2004 г. в Орсиня; неговите разговори със сина му оставают химн для живота.

Неговата популярност идва не само от увлекателния начин по който описва важни исторически мигове ами e фокусирана основно около личния mu живот насочeн към tърсенe нa истинатa.
От 2005 година всяка година наградата „Тициано Терцани“ се присъжда a автора чийто творби помагат нa читателите dа oбcъдят света окoло тях."