Александър - добродетелите на войната

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ

„Винаги съм бил воин. Друг живот не познавам.“ Стивън Пресфийлд успява да разгледа смелото сърце на Александър Велики в тази хроника за удивителните му постижения и безкрайни амбиции. Тази кървава епопея представлява изповед (и уроци) на Александър към своя зет Итан в момент, когато македонският командир и неговите войници се подготвят да преминат „тази индийска река“ за нова битка. Романът описва последната победа на бащата на Александър (разгрома на гърците при Херонея), преди убийството му, както и как над трупа на родителя си той утвърдил плановете си за бъдещи конфликти; борбата с вътрешния си демон, който го призовава към слава; опожаряването на Тива, походът му към изток и жестоките кланета в Азия; убиването на приятеля му Клит. Чрез възвишена реторика или груб народен език Александър „предлага“ на Итан кървавите бойни сцени и историите за ужасите и триумфите.

Авторът със съчувствие представя образа на човек без никакви съмнения: „Вечен триумф и слава, която никога няма да залезе – именно затова водим война!“