Горчива мъгла/ Разкази

Започнах нова любов и я изразявах с думи. Как можех да забравя, че отдавна имам тази страст? Обожавах ги. И така започнах да подреждам мислите си. Първоначално не знаех как точно, но имах помощници, които ме насърчаваха. Тогава нямах вдъхновение и всичко ми се струваше много трудно. Сега обаче разполагам с две музи - чувството е различно, сякаш съм на криле.

Започнах с писането на разкази. Мъдреците твърдят, че това е привилегия за заможни хора; влагаш много идеи в тях. Но тук идва и друг аспект:

- Защо трябва да пиша петстотин страници, когато мога просто да споделя историята за пет? - тези думи принадлежат на великия Борхес.

- Пиши всеки ден - каза един щедър човек.

Не усещам тежестта.

- Но трябва да потапяш перото в сърцето си! Това е истината - извика другият.

- Историите ти са тъжни, а ти изглеждаш весел? Странно... - чувах коментари около себе си.

- Но думите ми са като водопад! Не може ли по-кратко? Само с две-три фрази? - искреността беше очевидна.

- Не знам какво да кажа. Наистина не те разбирам - той казваше честно. Какво повече можеш да очакваш от него?

Разбрах едно: музиката не е универсална за всички. Затова слушах само своята собствена мелодия.