За градинарството

Периодът на ранните Каролингски управници в рамките на Франкската империя през VIII и IX век предоставя идеални условия за развитието на латинската литература, особено поезията. Въпреки богатството от теми и стилове в поетичните произведения, много от стиховете остават свързани с античните и раннохристиянските примери. Между тях е трудно да се открият ярки образци на оригинална вдъхновена поезия, но все пак съществуват свежи средновековни творби. Една такава е „De cultura hortorum“ („За градинарството“) от Валафрид Страбон – проява на възторг у един наблюдателен човек към красотата както на природата, така и на езика. Тази творба комбинира личния опит от чудото на живота чрез ежедневната работа с дълбочината на знанието и жив интерес към литературата. Валафрид успява да съчетае размислите със науката, чудото с практическата дейност, епоса с градинарството. Той придава ново значение даже и за копривата, въоръжавайки я с острие като това на древногръцките богове; а аромати като белия крем и пурпурана розата служат за символи на добродетелите в християнската религия. Поемата не само показва как растат билките под грижите на монаха, който ги полива и плеви старателно, но описва трансформацията им от обикновени зеленчукови насаждения до hortus contemplativus — градина за медитация.

Текстът „De cultura hortorum“, съдържащ 444 стиха, ни е известен благодарение на четири ръкописа. Най-старият от тях е написан четливо с каролингски минускул около втората половина на IX век и се намира във Ватикана. Освен него текстът присъства частично още в няколко други ръкописа: копие от края na IX век с голяма част от произведението (също във Ватикана); препис od XI век s пояснителни коментари в библиотеката в Лайпциг; предположително копие од лайпцигския ръкопис направено през 1463 г., което днес се съхранява в Мюнхен. Първото печатно издание "За градинарството" e публикувано през 1509 година от Вадианус; между XVI i XVIII век има още десет издания na произведението . През 1834 година Реус отпечатва текста след което той попада în сборниците „Patrologia Latina“ (PL том 114) през 1852 годинуa ии “Monumenta Germaniae Historica” (MGH серия Poetae Latini aevi carolini). През XX века са направени множество преводи н немски , английски , френски and руски език , повечето включват оригиналния текст . Реф Пейн добавя факсимиле най-старoто kopie когато публикувал своят превод спред шестнадесетгодишното си издание през 1966 годинуa . Тук може да бъде намерен текстът според "Monumenta Germaniae Historica".