Последните ръкописи

Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 г. в село Велестово, което е част от община Охрид. Той е автор на над петнадесет поетични произведения, сред които четири са насочени към деца, и две книги с есета. Освен това, той съставя антологията „Тяло и струна”, която разглежда любовните и еротични теми в македонската поезия. От 2008 година заема поста председател на Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията” и е основател на популярния фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Носител е на редица престижни награди като: „Млада Струга” (1982), „Златна ябълка” (Хърватия, 1988), „Братя Миладинови” (2000) и “Гран При на Европа” за цялостно творчество (Румъния, 2009). Притежава Орден "Златна есен – Сергей Есенин" за принос към световната литература (Москва, Русия, 2012) и два пъти получава наградата "Св. Климент Охридски" от град Охрид за значим принос в развитието му (2000 и 2012). Произведенията му са преведени на повече от двадесет и пет езика, а стихотворения излизат в Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция, Азербайджан и Монголия.

Книгата му "Последните ръкописи" представлява впечатляваща поетична творба с характерни особености: имплицитни знаци (херменевтики), многообразие от значения и най-вече - забележителен артистизъм в стиха. В света на Димоски неговата поезия функционира като вид "резервен език", който служи като форма с повишена стойност; тя олицетворява онтологичното възвеличаване на езика чрез художественото слово.
Венко Андоновски