Съвременно българско изкуство. Имена: Енчо Пиронков

Творческият път на Енчо Пиронков започва през 70-те години на XX век в благоприятна атмосфера, свързана с бохемата, която поставя Пловдив на картата на изобразителното изкуство от втората половина на века. Приемането му сред тези среди е резултат най-вече от неговия морален характер, демонстрираната свободна воля и автентичност в артистичния подход. Неговата упоритост да заеме своето място го прави много продуктивен и бързо напредващ художник, който убедително защитава собственото си художествено изразяване. Сюжетите с пасторални теми и примитивистки живописни техники, вероятно повлияни от културните традиции на региона и влиянието на художници като Златю Бояджиев и Цанко Лавренов, скоро се заменят със силна експресивна живопис. Тази нова посока акцентира основно върху опияняващото влияние на цвета и драматичната структура на пространството, изградена чрез крайности в играта със светлина и сенки.