The Sun is also a Star

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Нито в предопределението или мечтите, които никога няма да се сбъднат. Определено не съм типът момиче, което среща симпатично момче на оживена улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Особено когато семейството ми е само на дванадесет часа от депортация към Ямайка. Влюбването му просто няма да бъде моята история.

Даниел: Винаги съм бил добрият син, добрият ученик, стремящ се да оправдая високите очаквания на родителите си. Никога не съм бил поет или мечтател. Но щом я видя, забравям всичко това. Нещо у Наташа ме кара да мисля, че съдбата има нещо много по-вълнуващо за нас двамата.

Вселената: Всеки момент от живота ни ни е довел до този единствен миг. Пред нас стоят милион възможности за бъдещето. Коя ще стане реалност?