Слънцето също е звезда

Тя е прагматичка, а той - идеалист. Тя вижда любовта като просто комбинация от химически реакции, които предизвикват краткотрайни емоции. От своя страна, той вярва в съдбата и смята, че именно те двамата са създадени един за друг.

Наташа: Аз съм момиче, което се опира на науката и фактите. Не приемам съдбата или предопределеността за реалност. Нито пък мечтите, които никога не стават истина. Определено не съм типът човек, който среща привлекателно момче на натоварена улица в Ню Йорк и веднага се влюбва в него - особено когато семейството ми може да бъде депортирано обратно в Ямайка след само дванайсет часа. Да изпитвам чувства към него няма как да бъде моята история.

Дейниъл: Винаги съм бил примерен син и ученик; винаги съм оправдавал очакванията на родителите си. Никога не съм се чувствал поет или мечтател. Но щом я видя, всичко това изчезва от ума ми. Нещо във Наташа ме кара да вярвам, че съдбата ни е приготвила нещо много по-особено… както за мен, така и за нея.

Това е дълбок роман за живота и любовта, който успява да омекоти суровината на действителността с красотата на надеждата. Историята едновременно трогва дълбоко и носи удовлетворение; тя ще привлече както безнадеждните романтици, така и заклетите скептици.

ПРИЗНАНИЯ:
Изключителна книга на годината според „Ню Йорк Таймс“
Най-добра книга на годината според „Пъблишърс Уикли“
Най-добра юношеска книга на годината според „Бъзфийд“
Лауреат наградата „Джон Стептоу“ за нови таланти
Най-добра книга на годината според „Къркъс Ривю“
Най-добра книга на годината според Амазон
Изборът на редактора - Буклист