Борхес и другите - там

Отец Николай е недоволен от света около себе си и неговата повърхностна красота, независимо дали става въпрос за реализма или критичния му вариант (какво всъщност означава да бъдеш критичен към реализъм?). Той държи дистанция както от безвкусната мистика, така и от недостатъчно разработената литература и неосъществените животи. С еднаква решителност се противопоставя на всякакви делириум и крайни есхатологични идеи, дори с помощта на гореща шкембе чорба.

В противоречие с общоприетите схващания, Николай Петков вярва, че животът имитира литературата и хората черпят съществуването си от своите истории. Своята връзка с тях той свързва със служението си: „Както трахеята пропуска въздуха, така свещеникът трябва да допуска историите – те трябва да преминават през него.“

Николай не бърза никъде. Неговото спокойствие обаче поражда известно безпокойство у другите. Като селски поп той има свободата да разказва по такъв начин, че всяка история да се трансформира в нова история. Спонтанно успява да прилага „ефекта на забавяне“, вдъхновен още от Омир. Прозата на отец Николай не е агресивна или натрапчива; тя действа като бавен съблазнител.

Георги Каприев