Пътешественик и лунна светлина

Идилично сватбено пътуване на двойка от Будапеща в Италия. Младоженецът Михай внезапно се оказва беглец, бягайки от съпругата си Ержи и от натиска на зрелостта, преследвайки спомени за младостта. В опитите си да избере нов път в живота, той се изправя пред философски дилеми. Желанието му към смъртта, произтичащо от младежките игри, прераства в съдбоносно преживяване. Хуморът и самоиронията му помагат да балансира този конфликт сред великолепната културна и духовна история на Италия.

Романът "Пътешественик и лунна светлина" (1937) е признат като модернистичен шедьовър и най-значимо произведение на Антал Серб (роден през 1901 г.), който придобива голяма писателска известност и е високо оценяван като историк по унгарската и световната литература. Трагичното завършване на живота му настъпва през 1943 г., когато е изпратен в трудов лагер; началото на 1945 г. го намира пребит до смърт и погребан в общо място за захвърляне. Романите му са сред най-добрите творби на второто поколение литературното движение Нюгат.

„Вероятно именно защото бяхме толкова близки, не можехме да флиртуваме или да се обичаме един друг. За любовта е нужно разстояние, което позволява на двамата влюбени да се доближат взаимно. Но това приближаване всъщност остава само привидно, тъй като самата любов има свойството да разделя хората. Любовта представлява полярност – два противоположни полюса с различни заряди при двама души.“
Из книгата