Сладка моя, някой ще умре

Почти осемдесет години след като Спилейн за първи път шокира читателите през 1947 г. с историите за безкомпромисния частен детектив Майк Хамър, имаме възможност да прочетем последния роман за него, написан от Алън Колинс, който се е водил по бележките на Спилейн и е успял да запази неговия стил до такава степен, че текстът изглежда сякаш е сътворен от самия автор.

Сюжетът предимно се развива в началото на седемдесетте години, когато Хамър вече е толкова известен, че всеки пънкар го разпознава веднага.

Не спирайки нито за миг, натиснах спусъка на полуавтоматичния 45-калибров пистолет; звукът беше оглушителен. Само два куршума бяха достатъчни и всичко приключи за пет секунди.

– Моля те, не ми казвай, че съжаляваш – каза Пат и тръгна към телата в уличката.

Аз само отбелязах хладно: Надявах се поне един от тях да оцелее – можеше да ни бъде полезен в разрешаването на случая.

След този инцидент с голямо медийно внимание Пат Чембърлейн от отдел „Убийства“ предлага на Майк да вземе почивка докато скандалът премине. Това му предоставя удобна възможност да се погрижи за Мики - сестрата на Велда, която е любовта на живота му. Но щом разбере, че тя има проблем с хероина, гневът му избухва. Той решава да открие кой управлява наркобизнеса и ще си направи сметка с него.

Защото когато разгневят Хамър, той става яростното оръжие на правосъдието и няма капчица съжаление при справянето със злодеите.