По на запад, най на запад - Япония

Първо, искам да подчертая, че книгата ми („П? на запад, най на запад - Япония“) не е посветена само на самата Япония. У нас има изобилие от експерти по японската тема – повече отколкото бихме очаквали с оглед размера на страната ни и разстоянието до Източна Азия. Но според моя опит като историк, често хората предпочитат мнението на непрофесионалисти пред това на специалистите. Вероятно една причина за това е сериозността, с която специалистите подхождат към темите си; те са твърде ангажирани и понякога изглеждат недостъпни. Лаици обаче се свързват много по-лесно помежду си и затова могат да бъдат възприемани като близки другари в незнание. Не претендирам за абсолютна истина в моите наблюдения, но мога уверено да кажа, че те са мои лични впечатления и може би грешни. Аз също имам специализация в друга сфера и тук позволявам себе си да бъда просто сравнително добре информиран лаик – а всъщност лаици представляват 99,9% от посетителите на Япония.

Следователно моите записки, които произлизат от писмата до приятелите ми през последната година, нямат особени амбиции. Не съм целял да представя комплексен портрет на съвременна Япония – далеч съм от такова намерение! Не желая читателят да бъде шокиран или потопен в меланхолия след прочита ми. Стремя се единствено скромно да покажа как страната изглежда през погледа на неспециалистa: страна с която България живее едновременно във времето – макар жалко е фактът че сме разделени от различния исторически контекст. С течение на времето осъзнах основния недостатък в историята: въпреки че формално събитията се случват едновременно за всички народи , всъщност всеки преживява своето „днес“ по свой начин (не твърдя нищо ново тук). За мое огромно съжаление разликата между настоящето у нас и това в Япония достига приблизително половин век.

Иван Илчев