Кой се страхува от светците на дома

Тази книга е сред най-поетичните, които съм имала удоволствието да прочета! Тя е предназначена за деликатни и чувствителни читатели, истински колекционери на литература, способни да усетят качествената проза между редовете. Сара Дуарте Брандао безусловно се утвърди като един от любимите ми автори, следейки я с голям интерес и вълнение.

Историята разказва за Мария Тереза – жена, която израства в малко рибарско селце в Португалия. Животът ѝ преминава между семейните задължения и свободата, която намира в книгите и своята тайна страст. Осъдена да живее под натиска на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се противопостави на установените норми и традиции, поемайки контрола над собствената си съдба чрез прехода през реката към самоосъзнаване.

В днешно време можем да я намерим как тъче гоблени в загадъчна къща в португалски град близо до река Доуро; местните жители я смятат за вещица, страхуваща децата. Въпреки това едно неочаквано приятелство с малката Жоана предоставя шанс на Мария Тереза да открие спасение чрез магическия свят на литературата. Там където другите виждат мрак, тя разкрива красота и нови възможности.

Романът изгражда история фрагмент по фрагмент, вдъхновена основно от образите на светци според творбите на скулптора Алтино Мая и личния опит на авторката от времето ѝ в различни части на България.

Книгата „Кой се страхува от светците на дома“ получава Литературната награда на град Алмада (2023) както и Наградата за нов автор (2025) от водеща онлайн книжарница в Португалия - Wook. Определяна е като роман с чувство и лиризъм, който осветява ежедневието ни; а Сара Дуарте Брандао бива признатa за уникален литературен талант.

„Носеше със себе си при дърветата всички книги , които противоречаха насоките относно бъдещото поведение на една жена. Все още беше момиче тогава... През летния период можеше по-лесно да скрие книгите от семейството си; когато не валеше дъжд те висяха под клонките като плодове докато мечтаеше за истинско дърво – място където историите зреят... Сееше думички чиито корени раждали мисли.“