Безвремие

"Безвремие", петият роман на Фабрис Лардро, представя историята на една литературна мистификация, която с хумор присвоява творбите на трима изтъкнати европейски писатели - Селин, Джойс и Бекет. Това се случва без никакви задръжки от страна както на автора, така и на неговия персонаж Алберт Айнщайн. Разказът е съставен от поредица мистификации, които вместо да объркат читателя, му помагат да укрепи своите литературни познания. Лардро демонстрира отличното си владеене на темата и успява да създаде забавна сюжетна линия - истински лабиринт, в който всичко е реално… освен това, което не е. "Безвремие" представлява остроумен и образован роман, който ни приканва отново да се запознаем с "Одисей" и "Пътешествието до края на нощта". Този текст може да бъде разглеждан като литературна интерпретация по мотиви от "Машината за време" на Х. Д. Уелс и поставя Лардро в редиците кандидатите за Нобеловата награда през 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 година в Париж и има написани пет романа, сред които “Някой се разхожда там горе” (2000), носител на наградата Морван, а също така “Обикновено бягство” (1997). Той работи със списания като “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”, а дълго време беше редактор в списание “Ателие дьо роман” и водеше рубрика в предаването “Между редовете” по Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде спомена във видението си за Фабрис Лардро в списание Гала че той е създателят на „литературната фантастика“.