Индигото на Гьоте

Статиите и есетата, включени в тази книга, представляват продължение на "Лелята от Гъотинген" (2005). Те са написани в периода между 1990 и 2008 г. и първата част съдържа литературни анализи на произведения от ключови автори като Платонов, Бекет, Кундера и Цветан Тодоров, както и важни теми за XX век - утопията, тялото, писането и (авто)биографията. Втората и третата част разглеждат теоретични въпроси относно създаването на социално пространство и време; темите варират от изграждането на идеологически топоси (като родина, регион, център и периферия) до културното определяне на концепции като "литературното време" (периодизация, история или класика). Чрез едно свое есе – което дава заглавие на книгата – тя припомня игривите времена по време на разпадащия се социализъм, когато всяка написана дума носеше свой тъмен обратен смисъл, а заниманията с писане и четене бяха както забавни така и рисковани.