Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички изкуства, писателството е най-изолираното. Процесът на отстъпване от реалността, за да се създаде един алтернативен свят - “фикционален” и “метафоричен”, е нещо толкова интересно и трудно разбираемо. Защо пишем? Каква причина ни подтиква да четем? Защо някои хора - както автори, така и читатели - успяват да превърнат този “алтернативен свят” в доминираща култура, която понякога ги откъсва дори от истинския живот?

Всяка част от тези есета, написани през годините, представя моята перспектива относно различни аспекти на писането. Писането идеално би трябвало да представлява баланс между личното въображение (страстно и често недоразвито) и обществения контекст (структуриран по шаблон, стремящ се към категоризация и оценка). Следователно трябва да разглеждаме това изкуство като занаят. Без занаятчийската му страна изкуството остава само за лично удовлетворение; без художествената стойност обаче занаятът става скучна работа с цел задоволяване на търсенето.

Но вдъхновение, страст и дори гениалност рядко са достатъчни за реализиране на "изкуство" - защото белетристиката е същевременно занаятище, което трябва да бъде усвоено независимо дали случайно или нарочно.

Убедена съм, че изкуството представлява върховния израз на човешкия дух.
Смятам, че имаме желание да надскочим ограниченията на преходността и временното съществуване, стремейки се към участие в нещо мистично и колективно – наречено култура – а този копнеж е равносилен по сила на инстинкта за продължаване на рода.
Авторът