Българевник Т.2: Година 2006-2007

Съществува мнение, че глупакът изпитва радост, когато разбере, че е бил измамен, докато мъдрецът се зарадва при откритие на истината. Замислих се какви сме ние - авторите на "Българевник" – глупаци или мъдреци? Вярно е, понякога изричаме и нелепости, но един по-разумен от мен веднъж отбелязал: „Само мъдри хора могат да говорят глупости!” За глупака това е нормално. Често пъти обаче казваме неща с дълбочина без да осъзнаваме значението им. Мъдростта идва с времето и нейното значение се проверява през годините. Затова в крайна сметка бъдещите поколения ще имат думата. Ние постоянно балансираме между разумност и неразумност. Положителният аспект е, че както лъжата така и истината водят до радост у различни хора в зависимост от тяхната перспектива. И след всичко написано тук остава въпросът: Какви са хората от кафенето, които пишат "Българевника"? Те са просто като всички останали - комбинация между мъдрост и глупост; иначе казано: Истината е ясна – манипулират ни!