В края на ноември

Оголените дървета се появяваха през ноемврийската мъгла, а последните червени и жълти листа падаха. Снусмумрик навлезе в безкрайната горска тишина. Хемулът бавно се събуди и осъзна, че отново е самият него, което го накара да пожелае да бъде някой друг, непознат за него. Филифьонката остави зад себе си страховете и чувството за самота и извади куфара си. Малкото хомсче прекъсна историята за майка си и семейството, която сама разказваше, и реши още сутринта да тръгне натам. Единствено Мюмлата се чувстваше добре – от главата до петите – но дори тя започна подготовката си.
Така те поеха на север към спокойната долина с надеждата да усетят какво е да се събуждаш сутрин в муминската къща и да бъдеш щастлив. Но къщата беше необичайно тиха, а семейство муминтрол бе странно отсъстващо. Как ли ще успеят тези неколцина странници?