Съдби на 33 оборота

Помните ли как предизвика голямо вълнение неотдавна едно рефренче "Летя с колата, нататък летя...", изпято от участник в риалити шоу почти 40 години по-късно? Само малцина познавачи, слушали плоча от 60-те години, знаят, че това е песен на популярната тогава певица Нина Светославова. Ако медиите повече акцентираха на българската музика от този особен и интересен период, днешните млади поп изпълнители нямаше да бъдат като дърво без корени. Не би се развил и един друг напоследък нашумял жанр, с който за съжаление страната ни често е свързвана негативно. Както наскоро беше показано - родината ни бе представена символично като тоалетна.

През 60-те България е политически противник на Запада и сателит на СССР, но не е наричана кенефът на Европа. Художествената сцена тогава подлежи на идеологически контрол (както всички аспекти от обществения живот), но много произведения – включително забавни песни – все още се считат за значими образци. Възможността им да изразяват духовност и естетическа пълнота идва въпреки ограниченията върху творческата свобода.

Най-забележителното в историите на създателите на българска популярна музика през 60-те години се съдържа във второто голямо произведение на журналиста Иван Георгиев след дебютната му книга "Една българска роза", където разказва за трагичната съдба на известната певица Паша Христова.

В новото си издание авторът предоставя допълнителни истории около имената от т.нар. българска естрада чрез личния опит и преживяванията им. През последните години Иван Георгиев работи със седмичника "Уикенд" - най-популярният у нас, както и с БНТ по теми свързани с влиянието върху българската забавна музика оставено от творците й.