Заради дякона Игнатия

Романът "Заради дякона Игнатия" предлага интересен поглед върху възприятията ни за Левски, като разглежда живота и делото му в контекста на ежедневието. Интересно е как авторката е замислила сюжета – главният герой създава сценарий за тържество в чест на Апостола, което насочва неговите размишления и разговори с другите към личността на Левски. В произведението са включени множество документални текстове, които умело се вплитат в мислите на героя и диалозите между персонажите. Това обаче не придава на романа характер на трактат или прекомерна литература; важно е и добре дозираното чувство за хумор.

Всеки човек сам открива своята истина относно Левски. За някои той е юнак и поет, а за други – революционер, идеолог или дори журналист (съществува дописка от него във вестник "Свобода"), републиканец, активист, рицар-монах или светец... За мен той олицетворява българския дух. Дяконът сам осъзнавал това и написал: "Българският народ отдавна престана да бъде рая на султана. Той слуша мене и всеки момент може да започне революция." Скромният Дякон знаел колко силен всъщност е пред султана – "откак Турция се разклати". И кой я разклати? Един единствен Дякон! Хайде вярвайте ли в чудеса!

Христо Карастоянов