Сезоните на нашите кризи

Независимо от убеждението ни, че заслужаваме спокоен и щастлив живот, реалността показва, че светът не е устроен според нашите желания. Така или иначе, се сблъскваме с редица кризи, присъщи за всяка възрастова фаза или "сезон" в живота ни. Психолозите твърдят, че първата криза настъпва още при раждането; на тригодишна възраст започваме да се борим за независимостта си, което продължава през пубертета - периодът на който вече може да се разпростре до 25-ата година. След като смятаме, че сме открили себе си, навлизаме в "кризата на ранната възраст" (от 25 до 44 години), която днес замества известната "криза на средната възраст". Между 45 и 55 години кризите стават особено драматични – тогава често сме най-недоволни от постигнатото и предприемаме отчаяни опити да избягаме от рутината на ежедневието и да реализираме поне част от мечтите си. В крайна сметка идва “зимният” период след пенсионирането, когато трябва да се справяме с чувството за безполезност и страхове свързани със здравословните проблеми и самота.

Изглежда така сякаш целият ни живот представлява непрекъснати кризи. За щастие обаче това е малко преувеличение – истинските кризи са кратки но интензивни моменти по време на преминаването между различните фази в живота ни. Ключово значение има начинът по който ще излезем от тях. Неправилно разрешената криза (особено през юношеството) може да доведе до безкрайно търсене без посока и множество провали. Обратно – успешното преодоляване на кризисните ситуации ни помага да растем като личности и укрепва увереността ни в приключението наречено живот. Затова съществува богат човешки опит относно справянето с кризите - стратегии и конкретни действия които могат да бъдат полезни. Част от този опит е представена в настоящата книга, където всичко е базирано на личния опит - съветите тук не са теоретични или чужди идеи а практични решения адаптирани към реалностите на съвременния български контекст.