Вечерен праг Т.1/ Стихове и поеми

ВЕЧЕРЕН ПРАГ

Сега стоя пред входа на дома си. И независимо от факта, че ветровете вече обгръщат тъмнината... На прага си съм застанал и ще очаквам да бъда покрит с пепел от огнище,

стрела от смях, искра от късен огън,
и радостта, която идва с новите светли думи,
от вярата, че ако поискам да премина през есенния шум,
може би мога.

По хълмовете жълтеят диви круши.
Небето е населено със септемврийски птици.
Аз се взирам в техните зеници
и виждам как далечен огън дими.

Приятелите ми са край този огън
с повдигнати тежки чаши с вино,
а в песните им като в бурна пяна
изригват неясни мъки и тревоги.

Започвам бавно. Някак бавно помня
чертите им, които ветерът не е изтрил.
Те работиха упорито и дълго
в най-трудоемките каменоломни.

Споделихме чаша вино. В мен то все още живее!
Но те вече са далече.
Обгръщам се с есенната вечер
и усмивката ми е кратка и горчива.