Поезия. Публицистика/ Гео Милев

Важността на Гео Милев в контекста на българската културна история не може да бъде сведена само до отделните аспекти на неговата изключителна личност. Най-силната асоциация с него вероятно е свързана с поезията, тъй като известната му творба "Септември" трагично определя съдбата му.

Гео Милев има впечатляващо поетическо творчество за своите тридесет години живот. Неговият път започва с възхищение към Пенчо Славейков, след което се проявяват симболистични влияния в ранните му стихотворения и особено в поемата "Панихида за поета П. К. Яворов", написана през 1914 г. в Лайпциг след смъртта на Яворов и публикувана самостоятелно през 1922 година. Тези настроения продължават и в сборника "Жеетокият пръстен" (1920).

Най-значимото обаче, което отличава Гео Милев от другите автори в българската литература, е неговото вдъхновяващо и интелектуално представяне на експресионизма – той всъщност представлява централната фигура на този литературен стил у нас. Модерният подход намира отражение във творби като цикъла "Иконите спят" (1922), както и в поемите "Септември" (1924), "Ад" (писана през 1922 г., публикувана през 1925 г.) и непубликуваната приживе "Ден на гнева". Вдействие от експресионизма оказват също така уникалната лирическа проза на автора - например „Грозни прози“ (издадени през 1924 г., но написани между 1918-1919 г. в Берлин) и “Експресионистично календарче за 1921 година”, отпечатано отделно края на 1920.

Необходимо е да се отбележи, че критическото наследство на писателя също играе важна роля – то е значимо не само по съдържание, но дори много повече обширно./.../
Елка Димитрова