Дневникът на господин Самотен

18. 10. 98
Когато паднеш вечер, падаш и с лъч,
последен се свързваш; усещам през
листата на ореха как желаеш да принудиш
всички съществуващи същества. И чувствам още как
тялото ми, отслабнало, бавно започва да се възстановява,
как те докосвам и ти вече си обединена с мен.
Ти ли си или просто моята кожа е скрита?
Маковото семе изсъхва в чашката,
ако макът не използва навреме своята сила.
И мъжът посещава своите жени своевременно.
Искам с поглед да разкъсам мисълта си,
да я наблюдавам как се движи от едно до друго място,
как разширява вечерта и я опложда
и как искри сред новозачените звезди.