Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945

Рохус Миш е последният оцелял член от личната охрана на Адолф Хитлер, който напуска бункера на фюрера на 2 май 1945 година. Той е един от малцината свидетели, които са видели безжизнените тела на диктатора и Ева Браун, свити в канапето в неговото бетонно убежище. На 27 години по това време, днес той вече е 89-годишен пенсионер и неочаквано стана известен в Германия.

През петте години, прекарани с Хитлер, животът на Миш представлява редица кратки истории - интересни и отблъскващи едновременно, но все пак осветяващи важни моменти от историята. Спомените му са ценни свидетелства за разбирането на логиката зад съществуването на Третия Райх.

Миш не е бил идеолог или член на националсоциалистическата партия; той просто следвал фюрера както много други. Израснал като сирак, се научил да се адаптира към обстоятелствата в живота си.

Той попада в централната власт без реално да бъде част от нея – нито твърде близо до нея, нито далеч. Винаги готов за действие при всяко повикване. „Беше мой началник“, казва той. „С мен беше внимателен и учтив.“ И досега Рохус Миш отказва да признае Хитлер за убиец; смята го за невинен.

Неговите думи звучат студено и лишено от чувства - почти механично. Те идват от очевидец, който изглежда не разбира случилото се около него: истински чудовищен със своята слепота и непроницаемост.
Журналистът Никола Бурсие работи във "Фигаро".