Созополски Beebop

Има вина, които наистина ми допадат и ги пия с удоволствие, докато други не са по вкуса ми и оставям другите да се насладят на тях. Не претендирам за експертност в областта. Признавам, че никога досега не съм изпитвал трайно усещане за буков дим, комбинирано с нотки на мащерка и сливи.

Владо Пунджев е поставил пред рибарския кей делва с младо вино и ме кани да опитам. След като го направих, веднага поисках още - всяка глътка от това младо вино пронизва сетивата ми със своя вкус. Няма нито следа от мащерка или дим, нито сливи. В началото си мисля: "Какво прекрасно вино е направил Владо! Явно е случайност." Но скоро осъзнавам, че всъщност самото вино олицетворява него – такъв какъвто е излязъл от мистерията на ферментацията, запазвайки себе си от любопитството на човешките микроскопи.

Накрая чувствам как вместо ясни отговори получавам само въпроси: дали това действително е Владо или аз самият; чета ли за неговите моменти или просто спомням своите; той търси ли моите истини или ме подтиква да ги открия сам; дали покойното осъзнаване на обречеността му приляга повече под кожата му или моята? Това напиване с младо вино става мощен и неконтролируем процес.

Ето я делвата с младото винце на Владо – стояща върху стария топъл плочник близо до морето. По грапавата печена глина блестят бели раковини и много глътки ви очакват вътре. Когато пиете от нея, ще усетите как тя нежно прониква във вените ви и облива мозъчните ви гънки със свежестта си; новият човек зад огледалото няма да бъде познат.
А морето ще продължава да залива плочника с безброй водни пръски – солени сълзи вече отпреди векове.
Никола Василев