Барселона. Колекция от А до Я

Историята на „града с многобройни архитектури” не е особено известна. Според Ричард Форд, който през 19-ти век става един от първите туристически писатели, Барселона през 206 година се преобразува в римската колония Фавенциа Юлиа Аугуста Пиа Барцино. Въпреки това, тя остава в сянката на римската столица Тарагона и Емпуриес - важен гръцки търговски център.

Барцино, наречена така от римляните след пристигането им на Иберийския полуостров около 218 г. пр. Хр., била само част от пътя Виа Аугуста, свързващ Валенсия с Пиренеите. След няколко века тази стара територия на Рим започнала да налага своите закони над региона: например „Либре де Консолат де мар” (1279 г.) – първият кодекс за морско право, регулирал дълго време търговията между средиземноморските пристанища.

През 711 г., когато маврите завладяли полуострова и останали там повече от седем века, присъствието им в Барселона продължило едва 80 години. Франкските крале успели да си върнат града след военната кампания на Карл Велики срещу Испания и назначили верен управител. Когато нормандците заплашили Франкското царство, Гифре ел Пилос – познат също като Гифре Косматия – тогавашният управител на Барселона помогнал на своя сюзерен Шарл Плешиви. Легендата разказва как смелостта му впечатлила императора; той потопил два пръста в раната му и изрисувал благодарствен знак върху златния си щит. Четирите червени линии станали герб за храбрия ездач и символ за цяла една народност.

Гифре ел Пилос не се задоволявал само със строежа на Каталония; неговата династия осигурила стабилността на Барселона в продължение на шест века. През 1716 г., чрез „Декрето де Нуева Планта”, били поставени нови кастилски основи в града: войските под командването на Филип V построили нова стена около него, Сютадела и шахматно организирания квартал Барселонета.

За да се открои извън провинциализма си, Барселона намерила спасение отвъд океана - масово започнала да импортира памук и навлязла в индустриална ера с откритие фабрика за басма през 1737 г.. Декорираните памучни платове направили градът аналогичен по значение със Манчестер южно от Алпите; през 1750 г., картината "пратс д’индианс" (фабрикантите разстиляли платна по полята) контрастирала ярко с луксозните частни хотели с неокласическа архитектура.

Хората разхождащи се по Рамбла възкликвали пред великолепието на резиденцията Паласе де ла Вирейна - домът за вдовицата на американския губернатор-вице-крал. През 1992 година правителството използвало Олимпийските игри като повод за рекламна кампания сред чуждестранната преса; Каталония била представена като независима европейска страна спрямо Испания. Това довело до въпрос у хората както местни барцелонци така и чужденци: „Какво представлява Каталония? Област ли е или самостоятелна национална единица?” Всеки читател ще намери собственото си обяснение."