Ръкопис за петте стъпала

Днес името на Миямото Мусаши, известният майстор на меча, който никога не е познавал поражение, е разпознаваемо от всеки японец. Той произлиза от древен самурайски род и остава сирак на седем години. След това чичо му, свещеник в будистки манастир, го приютява. В манастира той научава основите на кендо – Пътя на меча. На тринайсетгодишна възраст успява да победи опитен майстор само с тояга в първия си двубой. Скоро след това напуска манастира и тръгва по пътищата из Япония с единственото си имущество - старо кимоно и два самурайски меча. Въпреки скромните си притежания, той става легенда през XVII век.

Докато наблюдавал барабанчика в манастира, Мусаши разработил уникална техника за бой с два меча, което направило защитата му непроницаема. Неговото умение достигнало такова ниво, че дори когато бил въоръжен само с дървен меч, оставал неуязвим. На шестдесет години се оттегля в планината Ивато и там пише "Ръкопис за петте стъпала". Перото му било толкова остро колкото неговият меч; книгата надхвърля концепцията за кендо и се счита за философия на победата – приложима както във военното дело, така и в съвременния бизнес.

Между отделните части на ръкописа той рисува и създава знаменит автопортрет, от който можем да видим как изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г., след завършването на книгата си малко преди смъртта си.



ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

Относно транскрипцията

В българския език шушкавите съгласни (ж, ч, ш , дж) са твърди докато техните японски аналози са меки. Това различие е показано чрез Международната фонетична азбука със специфични символи за всяка група звуци.

В японската фонетика мекостта при ж-, ч-, ш- и дж- звуците се обозначава графично чрез добавяне на йотувана гласна след тях; тъй като обаче у нас тези звукове винаги звучат твърдо (както посочено например в "Българска граматика" от П.Пашов), след тях няма нужда да стоят буквите ь или я/ю . Съвсем естествено носителите на български лесно могат да произнесат комбинации като шя или шю без проблем.

Важно е да отбележим обаче факта: Речникът по български език от Найден Геров включва букви я/ю непосредствено след ж/,ч/,ш/. Така може точно да се представят меките варианти при чуждите имена посредством добавянето им след определени условия.
Нормативното регламентиране около тази тема съдържа правила относно правописа и транскрипцията но те би трябвало да важат равнопоставено както за географските названия така също лични имена.

Старите нормативни указания категорично забранявали употребата ь,/я,/ю зад ж/,ч/,ш/. При превод особено към имената затруднения почти не били приемливи като Башьо ставало Башo а Тешю – Тешy .

Сега обаче вече няма причина практиката продължава защото новаторството позволява трансформации подобни станали стандарт.
Така ще бъде правилно заглавието „Горин но шьo” вместо „Горин но шо”. Използването na ь подчертава необходимостта звукът sh da e произнесен значително по-меко отколкото нормално.


По отношение японските оръжия

Някои преводи споменават термини като дълго оръжие или кратък клинков инструмент многократно вариращ между категории . Всъщност всичките разграничения касаят три вида: тачи , катана , вакидзаши — най-дългият е тачи а най-краткия вакидзаши . Когато сравняват katana vs wakizashi просто казват 'меч' & 'малък мeч'. За tači /katana двойката дискусии според описанието говорими : ‘дълго’ versus ’кратко’.