Лотосът и квантът

Каква е причината да съществува нещо, а не просто нищо? Как се е формирала вселената? Има ли тя творец? Можем ли да говорим за начало или край на вселената? Ако можем, какво е било преди „голямото взривяване“ и какво ще последва след нейния „край“? Дали вселената реално съществува, или пък е само илюзия, или може би едновременно и двете – реална и нереална, или изобщо не попада в тези категории? Наистина ли физическите закони са така прецизно настроени, че позволяват възникването на съзнание, или това е просто случайност? Може ли съзнанието да продължи своето съществуване без материална основа дори след предполагаемия финал на вселената? В крайна сметка дали сме част от универсален план и какъв смисъл има нашият живот спрямо безкрая на космоса?

В един завладяващ диалог между двама интелектуално впечатляващи участници – Матийо Рикар (бивш учен във Франция, станал тибетски будистки монах в Хималаите) и Трин Сюан Тхуан (отдал се на кариера като известен астрофизик в САЩ след напускането си на будисткия Виетнам) – те търсят решения на тези въпроси. Те успяват да открият множество паралели между будистката космология и модерната физика, без обаче да игнорират важните различия помежду им. Това представлява още един значителен интелектуален обмен след произведението "Монахът и философът".

„Религията на бъдещето ще бъде свързана с космоса. Тя трябва да надмине концепцията за личен Бог и да избегне догмите. Обхващайки както природните явления, така и духовността, тази религия ще се основава на религиозното чувство от опита с всички аспекти - както естествени, така и духовни - които ще бъдат разглеждани като целостно значение. Будизмът отговаря точно на това описание […]. Ако някоя религия може да бъде в синхрон със стремежите на съвременната научна мисъл, то това определено е будизмът.“
Алберт Айнщайн