През прозореца на едно полустолетие /1900-1950/

Петър Карчев произлиза от уважавания охридски род Карчеви, които са скромни и по-малко известни участници в борбите на Българското възраждане. В своята биография той проследява събитията не с цел да се самоизтъква, а за да представи живота на българите в Охрид в края на XIX век и в Княжество България през началото на XX век по максимално автентичен начин. Значителна част от книгата му е посветена на спомените му за важните и трагични моменти от Балканската и Междусъюзническата война, в които е участвал. Неговите разкази представляват ценен източник като непосредствен свидетел относно обстоятелствата около вземането на ключови решения за България по време на Първата световна война.

Особено интересни са сведенията му относно значими личности от българската културна, икономическа и политическа сцена. Той е бил приятел с Теодор Траянов, близък познат с Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, работил е със Симеон Радев и Трифон Кунев, както и се е срещал с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Спомени се появяват за фигури като Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Марко Балабанов и други. Като близък помощник на д-р Никола Генадиев – лидерът на Народнолибералната партия – както и парламентарен репортер, той има задълбочени познания за основните действащи лица в тогавашния политически живот; оставил ни е интересни портрети на депутати και министри (като Ал. Малинов, Ан. Ляпчев, М. Такев).

Спомените на Петров ще бъдат полезни не само за изследователите по историята на българската политика и култура (като ценен документален материал), но също така ще привлекат вниманието широка публика - написани от опитен журналист те предлагат живописно четиво изпълнено с множество анекдоти.