Under the Yoke / Под игото - англ.ез.

В "Под игото" Иван Вазов е създал цялостна картина на българския народ, като е формулирал философските и ежедневните му възгледи по начин, който не е бил използван преди него. Той описва отношенията между поробените и техните потисници: „Поробените народи имат своя собствена философия, която ги примирява с живота такъв, какъвто е... Един поробен народ, макар и без надежда, никога не извършва самоубийство: той яде, пие и ражда деца; преминава времето си в веселие“. Разбира се, това наблюдение важи за "малките" народи – големите просто никога не попадат под робство...

Чрез описанието на многобройни весели срещи и разговори, празненства организирани от различни социални групи, кръшните танци и трудовата активност Vazov ни представя средата, в която протича ежедневният живот. В тази атмосфера крепкият конструктивен оптимизъм на българския дух узряваше и процъфтяваше.

Въпреки че романът показва конкретен исторически момент заедно с националната история, "Под игото" всъщност изразява патоса на борбата за свобода, която пронизвала народа – трансформирайки временността в вечност и националното в общочовешко. Не е чудно тогава защо този роман-епопея стана най-популярното произведение на българската литература зад граница. Особено в държави с подобна историческа съдба като България…