Кукловодите

"- Къде се намира България?
- Не там, където предполагате, г-н Робертсън.
- Сигурен ли сте, че не говорим за Унгария?
- Напълно съм уверен, сър. Държавата, която ни интересува, е България.
- Добре де, ето я на картата. Хмм... защо точно България? Обясни ми всичко отново.

Полковник Грозданов за трети път от началото на седмицата напускаше кабинета на министъра на вътрешните работи и то едва във вторник. Нещо му подсказваше, че предстоят още срещи. Въпросите от страна на министъра щяха да бъдат непроменени: "Намерил ли си тировете? Защо все още не са открити? Кога ще ги намериш? Заповядай утре по същото време - ще пием кафе."
Преди пет дни изчезнаха два товарни автомобила с цигари – сякаш бяха потънали безследно. Всекидневно в България изчезваха тирове. Проблемът беше в това, че тези автомобили принадлежаха на фирма Асталависта. А собственикът ѝ беше Панайот Панайотов – не известният певец, а просто мъжът на г-жа Панайотова по баща Маринова. По случайност вътрешният министър носеше фамилията Маринов. Лошият късмет за полковник Грозданов бе фактът, че между тях имаше роднинска връзка; министрите и г-жа Панайотова бяха брат и сестра.
В някоя западна страна историята би приключила тук, но в България ситуацията бе различна – всички бяха свързани помежду си като братовчеди и принципът „Аз ти - ти ми“ успешно заместваше законодателството."