40 г. по-късно

Понякога читателят може да си помисли, че лирическият сюжет при Пашов има отмъстителен елемент – сякаш предстои нещо висше, но стихотворението изведнъж променя посоката и основната тема остава забравена. Често финалът дори нахално заявява, че такава тема всъщност няма.

В други случаи обаче, читателят осъзнава: това не е умишлено действие; тук липсват минимализъм и пародия. Вместо това става дума за постоянните колебания на Пашовото въображение и неговата специфична асоциативна шизоидност, която не желае да се отклони в далечни светове, а упорито остава в квартала. И той расте... Напомня ни за пасажа от "Приключенията на добрия войник Швейк", където се споменава за по-голямо пространство в земното кълбо. По подобен начин и в картини на Пашов можем да намерим нови квартали – по-мащабни от оригиналите. Те периодично нарушават спокойствието на махленските реалности и тъмнината около домовете скрива неща, които растат нелепо...

Някои читатели остават объркани от романтичните твърдения на Пашов като например тези относно синята му кръв или небесния му профил.

Но последната стихосбирка на Пашов показва промени в отношението към храната; преди то беше двусмислено, а сега поетът явно проявява разочарование спрямо яденето и пиенето. В тази нова книга хипохондричните образи са преобладаващи: храната вече е свързана с вируси и болести. Героите напразно повръщат или пушат повече отколкото ядат; страхът им носи безпокойство - Ужасното вече е част от тяхната консумация.

Тялото отчаяно опитва да се освободи от този натиск чрез словото си – стремейки се към облекчение сред бирата и разговорите със съседите – но все пак чувството надзърта през фугите между стените им.

С цялостното изменение на образността му поетическата палитра премина през значителна трансформация: дори традиционните гастрономически представления загубиха познатия си смисъл – прасенцата умират мъчително пред очите ни без ясна причина. Рибите вече нямат какво да правят във водоемa след като въображението ги е лишило от тях.

Кухнята вместо уютно място за общуване стана бариера между хората...