Quindici tesori delle terre Bulgare

Димитър Овчаров е археолог и член на Археологическия институт при Българската академия на науките. Той се занимава с изследването на българската и византийска култура от Средновековието. Научният му интерес обхваща различни аспекти на средновековното изкуство, религиите и езическите ритуали на прабългарите, както и характеристиката на военната и религиозната архитектура от този период. Овчаров е автор на дисертации като "Строежът на укрепления в българските земи през ранния византийски период" (1973) и "Рисунки и стенописи - източник за историята и материалната, духовна култура в средновековна България".

Той има над 200 публикации, включително няколко монографии: "Византийски и български крепости V-X век" (1982), "Средновековни рисунки в България" (1982), "И макар да живее добре, човек умира" (1992), "Омуртаг – великият хан и неговата воля за суверенитет над българите" (2002), "Въведение в протобулгарската култура" (2002). Освен това участва в разработката на проекти като: "Паметници на византийското изкуство в България – IV-VII век" (1978), "Старите български столици – Плиска, Велики Преслав, Turnovgrad" (1980) и “Голямото царско дворецо в Преслав. I. Резиденцията на патриархa през X век” (1991). Повече от тридесет години той ръководи археологически разкопки, включително тези във Велики Преслав.