Нюйоркска трилогия

Трите свързани новели, които образуват знаковото за края на XX век произведение на американския класик Пол Остър (публикувано през 1986 г.), преминават границите на жанровете, а някои критици дори ги определят като детективски. Всички три истории хронологично проследяват бавния упадък на главния герой. В тях детективът е завладян от обсесивна идея, която разрушава целия му предишен живот. В една от новелите криминален писател се ангажира с разследване; в друга следим детектив, който наблюдава писателя; а в третата става въпрос за автор, опитващ се да открие приятел от детството си, тъй като последният го е назначил изпълнител на литературното си наследство. Произведението на Остър притежава толкова много пластове, че успява да привлече читатели с различни интереси и културен фон. Дали можем да го наречем металитература или просто авторът играе с формата на детективската история? И двете интерпретации са валидни.

Въпреки всичко "Нюйоркска трилогия" остава важна част от криминалния жанр – високото качество на творбата привлича вниманието на литературната критика и до ден-днешен не спира да я анализира и поставя въпроси относно нея. Тя често е описвана като "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация" или "меко криминале", противопоставено на "твърдия" роман в стила на Чандлър и Хамет. Според мнозина критици Остър попада сред постмодернистките автори поради влиянието му от класическите течения в американския постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Независимо как точно бъде класифицирано произведението обаче, то остава едно от най-великите четива през изминалия век.