Декамерон

Текстът представя сто новели, разказани в рамките на десет дни.

**НОВЕЛА V**
С помощта на обяд от кокошки и няколко любезни думи, маркизата от Монферат успява да потуши страстната любов на френския крал към нея. Първоначално новелата, разказана от Дионео, предизвиква срам у дамите в компанията им; лицата им се зачервяват от смущение. Впоследствие обаче те започват да си подават погледи и да слушат внимателно разказа, като едва сдържат усмивките си. Когато Дионео завършва историята си, дамите го укоряват учтиво с намек за неподходящостта на темата му за женска аудитория. Тогава кралицата се обръща към Фиамета – седяща до Дионео – и й казва да продължи със следващия разказ.

Фиамета милостиво приема задачата и започва: - Радвам се много, че чрез нашите новели демонстрираме колко е важна изобретателността в разговорите; известно е също така, че най-разумен е мъжът, който търси любов у жена от по-висок произход от неговия, а най-мъдра е онази дама, която умее да избягва чувството на привличане към мъж с по-висок статус. Заради това ще ви покажа как една благородна дама успяла успешно да избегне подобни чувства.

Монфератският маркиз – доблестен човек и гонфалониер на църквата – тръгнал заедно с многобройна армия християни през морето за кръстоносен поход. Докато бил при двора на крал Филип Едноокия във Франция (който също подготвял пътуване), един рицар споменал уникалността на двойката маркиз-съпруга: колкото повече маркизът блестял сред другите рицари със своята доблест, толкова жена му била най-красивата и достойна сред всички жени. Тези похвали запалили безумната любов у краля към маркизата въпреки че никога не я бил виждал.

Кралят решил първо да отплава чак до Генуа за похода си по море , но предварително планирал отклонение към дома на маркиза в отсъствието му; предполагайки беше надянала искрата въз основа само слуховете около красотата ѝ. Следвайки този план той наредил останалите придворни да заминат рано сутринта докато самият той тръгнал кьм владенията ѝ с малка свита.

След приближаването си изпратил известие до маркизата относно посещението си след деня- тя любезно приела поканата посочвайки готовност . После помислила защо точно този висш господар би желал среща именно в момент когато нейният съпруг липсвал ; подразбирайки причинител зад желанияta направила нужните приготовления — включително нахранването единственo c кокошка .

На уговорения час прислужницте внесли разнообразие ястий , но всичките били базирани само върху птиците . Наблюдавайки ситуацията кралят забелязa недоумението : местния район притежавали богатство дивеч , решаваше тя ли или просто кухненските предпочитания?

И все пак вместо опасения царят опитал шега повтаряйки "Мадона , нима тукашното население има само кокошчици?" Маркиза разбрала подтекста веднага: „Не вашe величество! Просто достойнството ни различава.” С тези думи добавила ясност спрямо намерението указано пред него . Разбрал що значело всичко каза могло напразничен риск - принудено желание вече било загубило всякакъв смисъл .

Разчитайък удобства настроението помагаше лека полека завръзкатабеше прехапало време окончателнo побурнядвейкинга насочи обратно генуаза оставили достатъчнa почтеност важно благодарности воистину."