Себичният ген

"КНИГА ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ

ВСЕЛЕНАТА И РОЛЯТА НА ЧОВЕКА В НЕЯ

Нашето съществуване е резултат от генетичната ни наследственост. Ние и другите животни сме тук, за да запазим нашите гени и всъщност представляваме механизми за оцеляване. Светът на себичния ген е изпълнен с жестока конкуренция, безмилостна експлоатация и измама. Но какво да кажем за действията на очевиден алтруизъм при пчелите, които се жертват след ужилване в защита на кошера, или птиците, рискуващи живота си, за да предупредят ятото за приближаваща опасност? Противоречи ли това на основния принцип за егоистичността на гена? Не! Докинс показва колко „умел“ може да бъде себичният ген и предлага надеждата, че човешкият вид – Homo sapiens – има потенциала да се противопостави на „нуждите“ му. Тази книга служи като призив към действие, ръководство и манифест; тя захваща вниманието подобно на истински трилър. "Себичният ген" стана световен бестселър с множество преводи.

Научна по съдържание, остроумна и прекрасно написана... завладяваща книга.

Сър Питър Медауар, „Спектейтър“

Докинс става известен през 1976 година именно с тази творба. В нея той представя различни идеи относно теорията за еволюцията чрез призмата на гените в достъпна форма. Той въвежда термина мем и предлага нова научна дисциплина - меметика. Следващата му значима работа "Разширеният фенотип", публикувана през 1982 година допринася значително към еволюционната теория със становището си, че ефектите върху фенотипа не са ограничени само до организма самия по себе си; те могат да влияят дори върху околната среда и други организми.

Ричард Докинс и Даниъл Денет предлагат концепцията че гените имат културни аналози: мислите както различните поведения могат да се възпроизвеждат чрез меметни процеси което води до тяхното разпространение у индивиди приемници.

Докинс често участва в телевизионни предавания и радиопрограми; излага лекции пред разнообразни аудитории по теми свързани с еволюцията , креационизма और религията."