Музеят на необикновените неща

Съдбата представлява както това, което получаваме, така и онова, което сами изграждаме в живота си.

Алис Хофман създава роман, в който магията се преплита с ежедневието, а обикновеното крие изненадващи тайни. Тя разказва за милосърдието и егоизма, трагедията и надеждата, взаимодействието между хората и животните и тънката граница помежду им. Произведението разглежда фотографията като форма на изкуство; обсъждат се невежеството и предразсъдъците; умението да виждаш отвъд повърхността; мистичната връзка между двама души и тяхната смелост да изберат свободата.

Корали Сарди е дъщерята на импресарио с загадъчно минало, напомнящо за д-р Франкенщайн. Той управлява Музея на необикновените неща – пространство привлекателно за любопитствалите посетители в Кони Айлънд. Корали има ципи между пръстите си и може часове наред да остава във студените води на река Хъдсън. Предлага се като русалка сред странните експонати – Момичето пеперуда или Човека вълк... Баща й я е изолирал от обществото - тя живее затворена в света на музея, но все повече фактори я подтикват към свобода извън него...

Една вечер край реката Корали среща млад мъж с камера, който снима дървета при лунна светлина.

Този човек е Еди Коен – имигрант от Русия, който напуска своята общност и предварително определена работа като шивач. Той избира фотографията поради убеждението си че само чрез обектива можем да видим истината зад измамния поглед. Еди притежава способността да открива безследно изчезнали лица; когато става свидетел на опустошителния пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, той получава задача да намери една млада жена. В търсенето й съдбата го сблъсква с Корали.

На фона на развиващия се Ню Йорк през бурното време двамата ще открият силата и красотата на своите уникални чувства.
Тази книга представя жестокостта до състраданието и завладяваща магия любовта носи със себе си.