Когато денят си отива

Родена съм в село Скравена и завърших гимназията в Ботевград. След това продължих образованието си в полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница, но не ми беше разрешено да кандидатствам във висше училище, въпреки желанието ми.

На 20 години започнах кариерата си като учителка по български език и литература, която продължи почти четиридесет години. Професионалният ми път стартира от селско училище в някогашната Ботевградска околия и премина през различни столични учебни заведения - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕСПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев", 7-мо "Георги Димитров" и приключи в Националното експериментално училище към Комитета за култура в Горна баня.

Преживях живота си между „трите Българии“, както казва известният журналист Петко Бочаров. Срещнах много хора, изпитах унижения и обиди, но също така получих искрена любов от съпруга си, добри приятели и ученици – спомените за които ще останат със мен до края на дните ми.

Написах книгата основно за близките си, но се надявам ако други я прочетат да им бъде приятно. /Цветана Стамболиева/