Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява значимо събитие с неочаквани последствия за тези, които критикуват съвременната българска литература. Осъзнавам, че подобно твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Въпреки това, когато поетесата описва как в София „въздухът реже дробовете като трион...”, осъзнавам, че понякога страданията от написаното могат да бъдат по-тежки от преживяванията в действителността. Пред вас стои авторка, която не се вписва в традиционните рамки на песнопенията или безсмисленото имитаторство; тя избягва шизофреничното саморазсъждаване. Между стиховете на Галина Камбурова и техния публичен израз се крие жестоката истина за времето, в което живеем и умираме.

Нейните метафори не са просто украшение на поетичния текст, нито каприз за въображението или самодоволството на любителя читател. Те служат като единствени средства за разкриване на тайни, предсказания и диагнози. Не си мислете обаче, че Галина Камбурова е затрупана от неизменността на съдбата? Талантът й всъщност носи надежда и вдъхновява полети...

Петър Анастасов