Завръщането на думите

Средновековният философ Пиер Абелар от XII век в своята автобиография „История на моите нещастия“ детайлно разказва за своята забранена любов с ученицата си Елоиза. След като семейството й го наказва по жесток начин, кастрирайки го, те двамата се разделят и потърсват убежище в манастири. Единствено кореспонденцията им ги свързва - тя изразява чувствата си към него, а той споделя обичта си към Бога. Когато внимателно разгледаме творбата му, оставаме с впечатление за дълбоко субективна изповед, която пренебрегва емоциите на Елоиза. Тяхната любовна трагедия е представена само през неговия ъгъл на виждане, докато гласът на Елоиза остава незабелязан и забравен във времето.

В романа на Гоце Смилевски обаче за първи път става ясно какво е преживяла тя - нейното истинско усещане и душевни терзания са "озвучени" чрез нейния глас, който разказва тъжната история от ранните години на тяхната връзка до раздялата с Абелар и страданието след загубата на детето си. „Завръщането на думите“ рисува ярък портрет на най-образованата жена в Париж по онова време, трагично вплетена в сложността на любовта, амбициите и безпощадните нрави от една сурова епоха.