Сто дни дъжд

Сръбската критика определя романа „Сто дни дъжд“ като балкански отговор на творчеството на Маркес и Кафка, а той е удостоен с наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“. Главната героиня Беатрис пътува през цяла Европа, за да стигне до родния град на баща си. Връщането ѝ в Сърбия е продиктувано от последната воля на починалия родител - да се продадат наследствените имоти.

Градът я посреща с постоянен дъжд, който обгръща улиците, сградите и хората в призрачен мантия, сякаш се опитва да скрие нещо важно от нея. Но тук укритие е невъзможно; всеки човек изглежда прозрачен поради крепостните стени от тайни около себе си. Всички са свързани помежду си чрез миналото си, своите пороци и страсти, както и мечтите-сънища, които живеят в реалността.

Беатрис отпива вино и разговаря с духа на домакинството - тъжен като избягал папагал - докато среща любовта. Присъствието ѝ в този провинциален град активира трагични развръзки от десетилетни интриги. С щриховете на Маркес Милош Латинович изобразява историята, настоящето и бъдещето на тази забравена европейска провинция - Балканите - място наситено със страсти, исторически връзки и болезнени амбиции.

Не пропускайте датата 12 април 2016 година!

На Балканите съществува страна, която граничи сама със себе си. Там живеят най-красивите жени при спаднала раждаемост; безработните работят повече от всички останали; хора гладуват върху плодородна земя; влаковете винаги закъсняват; футболисти играят навсякъде вместо водопланици или волейболисти печелят награди. Всеки бърза за работа, но никой не пристига навреме. Здравното обслужване е безплатно , а лечението струва много средства . Глобалната криза придобила статут на постоянно местожителство там . Обществените поръчки остават загадка , докато държавните тайни станаха достояние за обществеността . Войните никога не приключват , а съдебните дела траят по-дълго отколкото самият живот...