Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 г., е продължение на „Лудата седморка“. Всъщност, според Кортасар, тези две творби представляват един единствен "роман с две заглавия". Подобно на „Лудата седморка“, в „Огнехвъргачките“ действието се развива в тайния Буенос Айрес, изпълнен с улична динамика и невероятни събития. Въпреки това, мракът и дълбочината на въображението на Арлт стават по-интензивни; страстите и лудостта повеждат Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – всички тези "чудовища" – към неизменна и в същото време неочаквана развръзка.

Хулио Кортасар споделя за Роберто Арлт:
„Ако има аржентински писател, който ми е особено близък, то това е Роберто Арлт. Докато критиците анализират идеите му, ние като читатели се връщаме при него не само заради тях; връщаме се благодарение на безкомпромисните образи, които ни поставят пред самите нас - така както само великото изкуство може да го направи.“

Рикардо Пиля коментира:
„Несъмнено началото на модерния аржентински роман идва с Арлт. Той остава най-великият аржентински романист.“
„Арлт и Борхес представят два напълно различни възгледа относно литературата. Опитът да ги обединим е една от големите утопии в аржентинската литература; обаче такова съчетание остава невъзможно въпреки усилията на Кортасар, Маречал и Онети.“