Бесарабия, моя любов!

Умрях през лятото на 2007 година, в месеца, когато навърших петдесет и девет. Паднах от скала близо до манастира Ципова, недалеч от река Днестър. В тези мигове между живота и смъртта ми се яви книга: първоначално я видях цялата за частица от секундата! След това тя започна да се разкрива пред мен страница по страница, фраза след фраза, дума след дума.

Докато бях на дъното на пропастта, сякаш под светлината на прожекторите видях мъже, жени и деца около себе си - те ме окуражаваха и ми предлагаха помощ да изляза от бездната. Всички те бяха непознати за мен и по-късно ги срещнах в операционната зала и болничната стая; те не говореха с думи, а чрез образи ми разказаха историята, която последва.

Така тази книга се появи като спомен за чужд живот – разказвайки събития случили се много преди моето раждане; тя беше възмездие или изпълнение на задължение.

Посвещавам този текст на непознатите хора, които ми помогнаха да се върна към живота. Това е тяхната книга. Аз само записах онова, което получих от тях.

Николае Дабижа