Кървави разкази

Несломимият балкански дух е основен мотив в суровите и искрени разкази на Александър Чакъров. В тях мъжете и жените защитават честта си с оръжие, като не се боят от смъртта, а единствено от позора. Един от неговите разкази – „Балканска мадона” – е част от немската антология „Българските разкази на XX век“, наред с произведения на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. Творбата „Кървави разкази“ следва традицията на силната българска проза, представена също така в творби като „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ на Петър Делчев, както и в „Възвишение“ на Милен Русков и „Калуня-каля“ на Георги Божинов.

Александър Чакъров не принадлежи към авторите, които използват сложни стилистични похвати; неговите истории са написани директно и драматично, без излишна литературна обработка или тежки вътрешни монолози. Разказите му не само че не са скучни, но за съвременната българска проза това е рядкост. Те имат несъмнено право да бъдат част от литературния свят дори при всички възможности за критика.
Николай Хайтов

„Обожавам Хайтов. Той ми е учител по писателското майсторство. При последната ни среща ми каза: 'Хайде - вземай инициативата!' Неговото перо е мощно средство; дали ще успея да го владея напълно, още не знам…”
Авторът

Разказите в "Кървави разкази" могат да се сравнят с игра на руска рулетка без празен патронник — всеки един текст носи опустошителна сила подобно на куршум в съдбата ви. Всеки сюжет може жестоко да ви разрушили до малки парченца пред очите ви.

Ако предпочитате внимателно оформена литература със стилна словесност за аплодиране, то "Кървави разкази" вероятно ще предизвикат у вас желание да ударите капата о земята или яростно да проклинате вселената.

Чакъров предлага много повече от деликатна литературна беседа върху философията; той рязко задава трудните въпроси с настойчивост – техните отговори често идват късно или остават недостижими като дим след изстрел – ако имате сетивността да ги усетите.
Петър Делчев