Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока на Маларме, който учи, че поетичното изразяване не се състои в чувства и мисли, а в подбора на думи. Заглавието на нейния стихосбирка не следва традиционната практика да се избира име от най-забележителните творби в колекцията; вместо това то представлява образ, извлечен чрез умело преобръщане на клише или дори библейски израз. Това заглавие демонстрира механизмите за създаване на образи в нейната поетика.

Широкият диапазон от смислови нюанси, постигнат с помощта на неочаквани метафори и концептуални обрати, разкрива един поетичен чувствителност. Ако цитирам думите на Елиът относно Джон Дън – тук няма конфликт между мисъл и образ; те взаимодопълват едни други. Дори когато тази художествена сложност изглежда "коварна", какъвто термин използва сама Ненчева за своя стил, това „коварство“ всъщност носи любовно послание.

Рядко българската поезия успява да говори толкова универсално за екзистенциалните въпроси пред модерния човек, който остава чужд както на "българските комплекси", така и на странните опити за "модерност" от провинцията.

Професор Светлозар Игов