Разузнаването от древността до наши дни

През май 2001 г. излезе от печат книгата ми „Български ловци на шпиони", след което си помислих, че това е последното ми произведение относно темите за разузнаването и контраразузнаването. Особено след като година по-рано бяхме публикували с доцент генерал Петко Кипров книгата „Теория на контраразузнаването". Въпреки това се оказа, че все още имам какво да споделя с българските читатели в тази сфера. През 2002 г. получих покана от департамент „Международни отношения" към факултет „Политически науки" на Нов български университет да проведа курс от лекции по темата „Разузнаване и международни отношения". При подготовката за този курс осъзнах, че мога да разгледам разузнаването и контраразузнаването под нов ъгъл. Разбрах също така, че обобщаването на ролята и значението на разузнавателната дейност през историята ще бъде интересно не само за студентите, но и за широкия кръг читатели в България. Това бе идея, която започнах в предишната си книга, но остана незавършена.

Смятах също така, че подобен труд би бил полезен за студенти от Академията на МВР и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", където обучават специалисти по национална сигурност; както и за многобройните служители в българското разузнаване и контраразузнаване.

Даже аз, който смятам себе си добре запознат с историята на разузнавателната дейност, бях удивен колко важка роля е играло то във външнополитическите стратегии на различни държави през вековете. Осъзнах как качественото разузнаване е било свързано с мощта и просперитета на множество народи и империи; а неглижирането му често водело до негативни последствия върху тяхното развитие. Много значими исторически моменти - вземането на решаващи решения или внезапни изменения във взаимоотношенията между страните - могат да бъдат анализирани чрез влиянията от разузнавателната дейност.

Мен ме тревожеше дали ще успея да предложа нещо ново в моя труд сред вече наличните книги по темата; особено предвид множеството публикации напоследък със сходен исторически фокус. Спомням си пет заглавия: „Произход на разузнавателните служби" от Френсис Дворник; „Пет столетия тайна война" от Ефим Черняк; “История на шпионажа” от Желязко Стоянов; “Енциклопедия на шпионажа” от Норман Полмар и Томас Алън; както і “История шпионажа XX век” от Джефри Ричелсон. Чрез внимателния прочит не само тези книги , но над стотина други материалa около темата получих увереността да представя историята без сложността й по начин достъпен за читателя./.../ Бончо Асенов