Под игото на освободителя

Михаил Станчев е роден през 1931 година в село Боздуганово, разположено в Старозагорския регион. Неговото семейство е заможно и принадлежи към "кулашкия" клас, но въпреки отличните си резултати в гимназията, той не успява да продължи образованието си. Като млад мъж с ярко изразен бунтарски дух, Михаил става обект на преследване от страна на "народната власт" и два пъти прекарва по три години зад решетките. В един момент заедно с него са арестувани баща му и дядо му – противници на "колективизацията", при която техните земи са взети, за да бъдат обработвани от безделниците сред бедното население. След като осъзнава, че няма бъдеще в родината си, той преминава границата към Гърция. След множество трудности успява да се установи в Швейцария, където завършва медицина и започва успешна кариера, създавайки собствено семейство.

Доктор Михаил Станчев пише произведението "Под игото на освободителя" между 1973 и 1974 година; темата му представлява паралел с ранните творби на Александър Солженицин по време на написването им. Тази повест е първата българска художествена творба в жанра "емигрантска литература". Оригиналният текст е написан и публикуван на френски език; настоящият превод представлява неговото първо издание на български. Животът на доктор Станчев приключва през 2009 година в Швейцария след кратко заболяване.