Никой не ме чу

В дъждовния следобед на 17 юни 2009 г. Дейвид Коц търпеливо се настанява в малка стая с решетъчен прозорец в „Метрополитън Кърекшън Сентър“, разположен в долната част на Манхатън, за да проведе интервю с Бърнард Мейдоф - главният виновник зад най-голямото финансово престъпление в историята. Коц, който е главен инспектор в Комисията по ценни книжа и фондови борси, проучва катастрофалното проваляване на агенцията си да разобличи схемата на Понци, реализирана от Мейдоф на стойност 65 милиарда долара, въпреки че през последните девет години многократно я е предупреждавал и представял доказателства.

Коц и заместничката му Ноел Франджипейн заемаха места срещу празен стол, а отсреща седят адвокатите на Мейдоф - Айра Лий Соркин и Никол Ди Белло. Накрая Мейдоф пристига под надзора на охранител, който внимателно отключва врата и сваля белезниците му. В миналото Бърни Мейдоф беше водеща фигура във финансовия сектор - уважаван съосновател и бивш председател на НАСДАК, притежаващ една от най-успешните брокерски къщи на Уолстрийт и известен нюйоркски филантроп. Сега той седи между своите безупречно облечени адвокати, носейки яркооранжев затворнически гащеризон, контрастиращ със студените сиви стени около него.

През следващите три часа Коц и Франджипейн правят подробни почти дословни записки докато Мейдоф за първи път разказва цялата истина относно схемата си за Понци. Той заявява, че всичко започнало случайно и изразява учудване защо не е бил хванат от Комисията по ценни книжа и фондови борси. Изключително критично настроен към тази институция, той нарича следователите идиоти, задници и самохвалковци.

Хари Маркополос