Петнайсет дни през ноември

Мария Аранча беше името ѝ и, разбира се, тя привличаше вниманието. Когато я видях да влиза в офиса през миналия ноември, първото нещо, което ми направи впечатление, бе отсъствието на искра в махагоновите ѝ очи. Освен това устните ѝ не показаха усмивка нито веднъж през цялата вечер. Тя зае място срещу мен от другата страна на масата, скръсти ръце върху коленете си и започна да разказва защо желае да наеме частен детектив. В резюме, някой е убил Тонюко Камамбер. "С такова име - помислих си - това е най-малкото зло, което би могло да му се случи." Очевидно мисълта ми беше изразена ясно по лицето ми, тъй като Мария Аранча нервно се размърда на креслото си. - Истина е, господин Бланко! Заклевам се! - каза тя. - Разбирам те добре, но подобни случаи са работа за полицията. - Полицията смята, че става дума за самоубийство. - И вие не сте съгласна с тяхното мнение?

Кой твърди, че черният роман е мъртъв? Хосе Луис Кореа доказва обратното - жанрът остава жив и здрав.

La Verdad Digital

Рикардо Бланко напомня испанския Марлоу - обаятелен както него и пълен с хумор.

Berliner Morgenpost

***

Хосе Луис Кореа (1962) притежава докторска степен по литература от Университета на Лас Палмас в Гран Канария и пише разкази с множество награди зад гърба си. Славата обаче идва при него благодарение на криминалните романи с главния герой частния детектив Рикардо Бланко; той често бива сравняван с Марлоу от Реймънд Чандлър и Сам Спейд от Дашиъл Хамет.